Че сме се превърнали в „задният двор” на Европа, е убеждение, което повечето българи споделяме. И това усещане беше мощно подкрепено от изявеното от някои европейски лидери становище, че нашата страна не е достойна за приемане в шангенското пространство. И това безспорно е така, както си пролича и от последните мегаскандали със СРС-тата. Тук няма да влизам в подробности по тези скандали, а само ще се задам логичния въпрос: „Чия е вината да сме в това положение и да ни управляват поредните негодници?!”

        Сигурно, вече става банално непрекъснатото напомняне, че за всичките си беди сме виновни самите ние!

        Ние, които с погрешните си действия или с бездействие, тогава, когато трябваше да се действа, се докарахме до там, че в момента освен, че сме най-бедните хора в Европа – гето, в което средните доходи на глава от населението са 10 - 14 пъти по-малки от тези на истинските европейци, но сме и синоним за корупция, престъпност, неефективно правосъдие, изключително лошо здравеопазване, некадърност, полицейщина и неефективност на  управлението от най-висшето до най-нисшите управленски нива.

        Изборният, резултат на ГЕРБ направил възможно заемането на длъжността министър-председател от Борисов е доказателство за страховитата степен на деградиране на голяма част от хората в България. Защото управлението на страната ни в този момент представлява логичният завършек на процеса на т. нар. „преход”, довел вместо до нормално демократично общество до типична олигархична държава – бананова република съставена от шепа олигарси и огромен брой  бедно, оглупяло и безправно население, намиращо се по-далече от гражданско общество, отколкото преди 21 години, когато тези процеси тепърва стартираха. Дали причинено от глупост, малодушие или и от двете, но нашето безучастие направи възможна поредицата от всичките тези престъпни правителства, намерили своят апогей в сегашното управление на ГЕРБ и Бойко Борисов, чиито интелектуална и съответно - икономическата и политическа немощ са зашеметяващи! Според мен, както писах някога, шегата на Уди Алън: “Животът често имитира изкуството”, всъщност отразява една изстрадана истина! Защото, ако “Бай Ганьо из Европа” и “Бай Ганьо прави избори” са изключителните произведения на големият Алеко Константинов, то третата част на тази трилогия  – “Бай Ганьо – министър – председател” си е чисто наш – на всички български граждани шедьовър, който ние заедно написахме за да ни е пълен резилът!

        И сега си го имаме – съвсем реален и жив - от плът и кръв, сипещ пошлост, глупост, дебелащина и арогантност от всички медии  по всяко време на денонощието. Заобиколен е от шайка подобни на него политически паразити, чиято единствена цел е да награбят колкото се може повече докато са във властта. Без подбор на средствата и безогледно използвайки лостовете на властта за удовлетворяване на примитивните си мутренски щения. Те са повлекли страната ни към бездната със страшна скорост! Това отново и отново повдига въпросът: „Що за хора сме за да допуснем с действие или бездействие да ни управляват дегенерати?! И да ни ограбват, като междувременно ни карат да потъваме в земята от срам, че са нашето лице пред хората от нормалния свят?! До кога ще търпим това?!”

        До кога вместо да действаме по същество ще се задоволяваме със състоянието, което Лешек Балцерович нарече „надоплакване от политиците” – постоянното оплакване и хленчене за това, че т. нар. „политици” пречат на нашият нормален живот и бизнес. Той определи това поведение като напълно излишно! Защото обществото би трябвало да осъществява непрекъснат граждански контрол и да принуждава властите да правят това, което е полезно за икономическото и политическо развитие. Поради това смятам, че е жизнено – важно за нацията, държавата, бизнеса и за нас лично да създадем алтернатива на това псевдодясно, неадекватно, некадърно и агресивно управление, за да се измъкнем макар и бавно от умопомрачителната ситуация, в която с безкрайна глупост се набутахме сами.

        Често чувам израза:  „От както дойде демокрацията”, с който говорещият отбелелязва  моментът, от който насетне от лошо е станало още по-лошо.

        Дълбоката погрешност на това съждение не е в това, че сменилият тоталитаризма посттоталитаризъм се характеризира с по-добри обществени отношения и по-щастлив живот на повечето българи, което изобщо не е вярно, а в това, че истинската демокрация всъщност все още не е идвала в България.

        Защото демоктацията е продукт на нормални обществени отношения и развито гражданско общество, каквито ние все още нямаме.

        Другият израз, който също така често чувам е „липсва алтернатива”. Това, за съжаление към днешна дата е напълно вярно. Именно поради тези причини, според мен е жизнено необходимо да създадем политическа алтернатива на управлението.  И казвам „политическа”, а не не само „дясна”, защото в момента виждаме грандиозният провал на цялата политическа система, на всички наричали се досега „леви”, „десни”, „център” и каквото и да е. Няма такава политическа формация, включително и управляващата, която да е алтернатива на каквото и да е. Важно е да отбележим, че ние в качеството си на граждани търсим алтернатива не просто на управляващите в момента, а на целият политико-икономически модел изобщо.

        Разбира се не искам да подлежи на съмнение моята принадлежност към дясно мислещите граждани! Дори бих добавил, че думата „дясно” в случая е излишна, защото само за десните хора може да важи определението „мислещи”! Донякъде това са синоними. И ние като десни хора не виждаме наше представителство в политическият живот към настоящия момент. Безпринципните коалиции, в които т.нар. „десни” партии влязоха, загърбвайки основни принципи и ценности  напълно опровергаха претенциите им за дясната им ориентация, както и цялото им съществуване изобщо. А пък наивните опити за „еманципиране” от ГЕРБ, които от известно време някои „десни” лидери уж предприемат са смешни, нелепи и закъснели. Както се казва: „След дъжд - качулка! След сватба – булка!”.

        Освен казаното до тук, тези партии активно участваха в т. нар. „български преход” и съответно са съпричастни с криминалният начин, по който този преход беше извършен. Те са съучастници във фалшивата „приватизация”, кражбите, измамите, побоищата, рекета, убийствата, кредитните милонери, банковите фалити, пирамидите от всякакъв характер и всички други безобразия, довели ни  до  една, също такава извратена и недъгава пазарна икономика и мафиотизирана държава. През годините те способстваха нормалността постепенно да бъде подменена с напълно изкривена действителност.

         Наричащите себе си „десни” партии – стари и нови, бяха и са слугинаж на т.нар. „олигарси”, под чието давление целенасочено се осуетяваха изграждането на нормални пазарни отношения и нормална конкуренция в страната, като това причини огромен брой българи да бъдат докарани до крайна и унизителна бедност чрез откровени грабежи и обезкръвявне  на българската икономика.

         Аз не мога да приема за десни партиите, които нанесоха тези невиждани пораженията на българската държава, българското общество и българската политика. Смятам, че тези партии са динозаври от постоталитарният период, нямащи нищо общо с нормалният партиен живот. Защото освен всичко казано до тук, те са и лидерско-апаратни! Повечето съществуващи днес партии са лидерски, което означава ненормални. Защото нормалната партия, според нас, е колективен орган и е абсолютно нелепа ситуацията, при която лидерът на една партия има по-голяма обществена тежест от цялата партийна струкура. Нормално е точно обратното! Единствено правилното обединяване на хора в политически партии, според мен, би трябвало да е около ценности и идеи, а не около хора. Защото идеите и ценностите са важни за развитието и за моралът на обществото, а хората са преходни и няма незаменими. За нормален политически живот и за нормално управление на държавата са нужни нормални партии. В противен случай ние гражданите ще продължим да стоим безучастно и да гледаме този сбъркан и циничен политически кадрил, като в края на крайщата отново и отново ставаме жертва на поредният олигархически проект!

Сегашният "елит" е фалшив. Споделям мнението "На къде". Автентичният елит, за жалост, не е в редиците на политиката. Той е неглижиран и дискриминиран от продуктите на тоталитаризма както деликатно наричаме Комунизма. На власт са човекоподобните ексагенти на бившите тайни служби и техните протежета. Няма десни в българската политика. Има само бутафорни политически кукли и техният бездарен спектакал със всичките му пошли последици. Тази пиеса е подготвена доста отдавна и има международна марка. Не ,че българският народ не си е виновен. Със своето изконно безразличие той сам мотивира този вариант на обществен модел. И никой не му е виновен. Трагедията е за малката група даровити и достойни хора , удавени в общото блато на примитивното народно съзнание. Те имат жалкият избор или да напуснат родината, прокудени от безнадежната простащина или да загинат в нея неспособни да оцелеят в грубата и криминална действителност. Трудно е човек да бъде горд с такава татковина ! А още по трудно е да намери почва за креативни идеи и прогрес.